„Пространство, светлина и ред. Това са нещата, от които хората се нуждаят точно толкова, колкото и хляб или място за сън.“

Льо Корбюзие 

Лаго Дизайн е архитектурно студио, създадено от арх. Люба Добрева и инж. Гергин Александров през 2003 година с предмет на дейност проектиране на интериори на обществени и жилищни пространства. Във времето разширява дейността си и в други сфери от архитектурата – проектиране на еднофамилни къщи, изпълнения на фасади с дървена дограма по проект, доставена от словенската фабрика M Sora, производство на мебели и детайли за интериора.

– Какво означава да създаваш „Haute culture“ в интериора?

Терминът „Haute culture“ е заимстван от френското наименование за висша мода – „Haute couture“, което е създаването на първокласна мода по индивидуална поръчка, създадена с голямо внимание към детайлите, използвайки техники на ръка отнемащи много време. И ако този термин се отнася конкретно и единствено в областта на модата, то „Haute culture“ има всеобхватно значение за цялостния ни живот в сферата на културата, нематериалното и непреходното.
За нас целият процес по създаването на „Haute culture“ в интериора означава да бъде провокиран от всякакви възможности, които не само да отговарят на конкретните функционални изисквания, но и да въздействат като среда на обитаване, в която има усещане за безвремие.

Отделните елементи на интериора трябва да въздействат като едно цяло, за да може да се остави възможност за нещо неочаквано, нещо специално, нещо строго индивидуално, което всъщност ще му придаде истинска сантиментална стойност.
Възприемането на средата на битуване като определяща за формиране на съзнанието, прави ролята на архитектите и артистите в дизайна важна, естествено дотолкова, че да създадем възможности в интериора, които да провокират чувства и емоции, неприсъщи за ежедневието ни.Опитваме се да създаваме усещането за неповторима индивидуалност, която добавя стойност, различна от материалната.

Усещане, което не можеш да опишеш, а просто чувстваш и това поддържа адреналина постоянно, т.е. не е нещо, което има край в среда, която създаваме, искаш това чувство да не свършва и всеки ден, когато се събудиш в него да е неповторимо и незаменимо.

– Каква е мисията Ви като творци-артисти?

Нашата мисия е скромна, но в същото време много значима за нас, защото трябва да се съпротивляваме ежедневно на посредствеността. Вече има достатъчно готови решения за всичко и търсенето и намирането на индивидуални такива е наистина личностна, вътрешна потребност и за нас това е изключително важно. Така се опитваме да създаваме неща, непреходни във времето, с които никой да не иска да се раздели и да не иска да изхвърля, като същевременно даваме своя малък принос към природата.

– Следвате ли модерните тенденции или разчитате предимно на класическите концепции и индивидуалното си усещане?

„Нищо не е така опасно както прекалената модерност. Може най-неочаквано да се окажеш демоде.“ Оскар Уайлд

Следването на определен стил в интериора и ограничаването на архитекта да се придържа само в неговата рамка противоречи на индивидуалния подход в проектирането. Основната цел и значимост на стойностната архитектура е непреходността й във времето. Стилът е нещо изключително субективно и строго индивидуално, както и факторите, които го формират като хора, пространство, околна среда, усет за баланс и хармония.

– Кое прави интериорите на Lago Design неповторими?

Индивидуалният подход при проектирането, неналагането на ограничения и неспиращото търсене на нови възможности за конкретното пространство, до постигане на най-доброто решение. Подлагаме на „съмнения“ всеки елемент от интериора и притежаваме огромното предимство да можем да влияем до последно на всеки детайл при реализацията му благодарение на собствената ни манифактура за мебели и предмети, и където можем да рискуваме и да търсим абсолютния лимит на всяка форма и материал.

– Подчертавате значението на архитектурния подход в интериора. Защо е толкова ключов?

„Формата следва функцията“ арх. Луис Съливан

Човешкият скелет е ключов за тялото и от него зависи основно крайния външен вид на човека. Дизайнът на едно нефункционално пространство рискува да мултиплицира грешката и затова е изключително важно първоначалното му архитектурно препроектиране, което е основата, върху която ще стъпи последващото му надграждане. От него зависи в последствие цялостния ефект и усещане на пространството, защото и най-добрите детайли и елементи, поставени на неправилното място, губят стойностите си. Интериорът не може да съществува самоцелно и винаги е подчинен с конкретна индивидуална функция. Това го прави сам по себе си неповторим.

– Каква трябва да бъде средата, която обитаваме, за да носи не само функционалност, но и вдъхновение?

Със сигурност бихме могли да кажем каква не трябва да бъде, а именно „склад“ за хора, вещи и предмети. Трябва да има стойност извън материалното, защото красивото и грозното са относителни категории и хармонията, която излъчва определено пространство е свързана изключително тясно с процеса на неговото създаване. Вдъхновение „дебне“ отвсякъде и хората усещат, когато има нещо неповторимо, макар и да не могат да го разберат напълно и обяснят, както самите ние.

– Казвате, че „най-големият лукс в едно жилище е светлината“. Каква е ролята на осветлението в цялостната визия на едно помещение?

Както в природата за всички твари и живи организми най-важното е слънцето за съществуването им, така и човекът не прави изключение от това правило. Наличието на естествена светлина в пространството е едно от най-важните и ценни фактори и именно затова водещото в нашия подход на проектиране е да осигурим максималния й достъп до всяка част от него.

– Кой е най-сложният проект, който сте реализирали?

Сложен проект е всеки, преди да му създадем такава форма, че за другите да изглежда толкова естествен, че решението му да е било видимо просто. Във всеки проект има взаимоизключващи се фактори, които ни налагат ограничения, съществуват обективни или субективни причини, с които трябва да се съобразяваме и да намерим баланса между тях, така че да не ощетим крайния ефект.

– Всяко пространство ли може да се превърне в произведение на изкуството?

От всеки камък може да стане изваяна скулптура, от всяко платно или лист хартия вълнуваща живопис, стига да има артист с желание и упоритост да го направи. Налагането на ограничения и рамки, свързани с размери, вид, материали и местонахождение вредят изключително много на всеки човек на изкуството и не позволяват да се развива. В очакване да настъпи „правилният“ момент може да бъде изгубено ценно време.

Най-сложният проект е винаги последният, защото трябва да се борим с рутината и с инерцията, независимо от всичко, което сме постигнали преди това.

Това, което в последно време ни подлага на особено изпитание са малките жилища между 40 и 60 м2, защото е изключително трудно да постигнем големи цели с малки пространства и много ограничения.

Вярваме, че никога не е достатъчно това, което даваш, винаги можеш и повече… Провокираме и създаваме HAUTE CULTURE

В края на миналата седмица се проведоха парламентарни избори в Р България. Това предизвика сериозни дебати в публичното пространство, поставяйки на дневен ред огромното влияние на „чалгата“ върху избирателя и обществото.

Далеч съм от това, да коментирам изборните резултати, както и да намесвам архитектурата в политиката, но ще използвам възникналите дебати, за да обърна внимание на една друга, но не по-малко важна тема за обществото, а именно влиянието на „чалгата“ върху архитектурата.

Етимологията на термина „чалга“ идва от турската дума Galgi, която означава музикален инструмент или свирня, музика, а чалгаджия (тур. Calgici) – свирач, музикант. В епохата на Българското възраждане под „чалгаджии“ се разбирали инструментални групи – свирачи със смесен етнически състав, изпълнявали тогавашната популярна музика. В последните десетилетия се възроди „чалгата“ под формата на певици и оркестри, забавляващи хората на семейни празници, на годишнини, на сватби и т.н.,  изпълнявайки музика „за маса“, лесно смилаема, достъпна за всеки, подбуждаща към ритмично тактуване, „щракане“ с пръсти и танцуване. „Panem e circenses“ ( „Хляб и зрелища“) е употребена за първи път от древноримският поет-сатирик Ювенал, описвайки с едно изречение нравите на римското общество по онова време, когато народът искал само храна и развлечения. И ако „свирнята“ на маса има кратковременно влияние върху забавляващите се и се забравя на другия ден, то в сферата на изкуството, архитектурата и културата нещата не стоят така. В българската публична реч през последните години неслучайно се срещат идиомите чалга изкуство, чалга литература, чалга наука, чалга история, чалга култура, чалга архитектура… Пренасянето на „чалгата“ от масата в кръчмата върху цялостното ни поведение и манталитет има пагубно влияние върху нашето развитие като общество, върху културата ни, върху архитектурата, която ще оставим на поколенията след себе си. За добро или лошо, именно архитектурата остава дълготрайни следи в човешката история. Преди стотици години императори, крале, царе, влиятелни и богати хора, за своето време са искали да построят нещо значимо и стойностно, което ще остане дълго след тях във времето. Наемали са инженери, архитекти, скулптори, които да ги увековечат и прославят. Архитектурата винаги е била символ на човешкия прогрес и възможности, свидетелстваща за напредъка на времето, във което е била създавана. И дори да не е била приемана положително от съвременниците си, то във времето е била оценявана стойността й от идните поколения. Както например се случва с уникалното творение на Густав Айфел, а именно Айфеловата кула, замислена като символ на прогрес във Франция, която в началото е трудно възприета от всички французи, но остава в историята не само като един от символите на Париж, а и като велик инженерен напредък. Разхождайки се по улиците на Рим, „Вечният град“, човек остава с усещането за преминаване от една историческа епоха, през друга, от древен Рим, през средновековен, от Ренесанса, през Барока и до днешни дни с новите, съвременни сгради. Именно архитектурата е вечна и остава десетки, стотици години, след създаването си. За голямо съжаление в България малко хора си дават сметка за това. „Чалгата“ не е подминала и архитектурата. Узурпирането на архитектурното изкуство е процес, който наблюдаваме от доста време. Инвеститори и архитекти се надпреварват кой да построи и проектира по-кичозна и натруфена сграда, тотално изключваща средата около нея, с една единствена цел – повече продажби. Архитектурната „чалга“ създава сгради и комплекси от безвкусно съчетани архитектурни стилове до тотално неадекватна функционалност и самоцелно използвани елементи. И ако при сградите има все пак някаква, дори и малка пестеливост, то при частните еднофамилни къщи неконтролируемото смесване на различни детайли и елементи преминава всякакви граници, което води единствено до получаването на нов тип хармония, която няма устойчив ефект във времето. Смесването на стилове изисква изключителни умения и високо ниво на професионализъм, както в архитектурата, така и в музиката. Великите музиканти и известните диджеи си позволяват да смесват различни музикални произведения, истинските шеф готвачи правят експерименти, съчетавайки странни вкусове и продукти, както и добрите архитекти умело си служат с нови форми и похвати,  и създават истинска хармония.

Знайни и незнайни, малки и големи инвеститори се надпреварват в използваните облицовки, балюстради, капители, медни покриви, кули и причудливи фасади. В интериора прелива от фрески по таваните, елементи на известни дизайнери в плочки и мебели, независимо дали са оригинални или „ментета“, аквариуми с гигантски размери, пълни с екзотични риби, а понякога и омари, пискюли на пердета и килими от коприна… Количествата камък оникс и кристали в полилея се превръщат в единствената оценка за значимост и стойност. Но, ако интериора е нещо преходно и подлижи на промяна, то сградите остават да „живеят“ дълго след нас. „Чалгата“ в архитектурата не се различава особено от тази в музиката, като се базира основно върху израза „Който плаща, той поръчва музиката“. На проектантите им се налага да правят редица компромиси и да угаждат на клиента, потискайки всички свои морални убеждения, естетически възгледи и професионални умения. В България има изключително много примери за сгради и пространства, в които се вижда безпомощната намеса на клиента в архитектурната професия, за което и ние, като архитекти носим вина и отговорност за несполучливото и посредствено проектиране. Ние, като хора на изкуството, разбиращи от професията си трябва да разберем главната си роля, а именно да създаваме стойностни проекти и да възпитаваме вкус към красивото. Все още има много добри примери в българската съвременна архитектура за умело боравене със стиловете, за професионален подход при проектирането и създаването на стойностни сгради, къщи и интериори.

И както чужди медии като BBC дефинират музиката „чалга“: “ Чалгата е смесица от турска, българска, арабска, гръцка и балканска музика с поп елементи, която обикновено оскъдно облечени жени пеят за пари, секс и гангстери“, така и аз бих описала архитектурната „чалга“ като смесица от древен, средновековен, ренесансов и бароков стил, щедро украсена с ориенталски елементи, създадена от хора, за които не е важно какви сгради ще оставят в наследство на поколенията и историята.

„Лекарят погребва своите грешки под земята, а архитектът – под стени от бръшлян“ е казал един от най-големите съвременни архитекти Франк Лойд Райт. Тъй като построеното от „чалга“ архитектурата ще остане десетки години след създаването си, не ни остава нищо друго, освен да го покрием с бръшлян, получавайки резултат три в едно, хем няма го виждаме, хем ще имаме повече градска зеленина и не на последно място – по-чист въздух.

Арх. Люба Добрева

 „Да лайкнеш или да не лайкнеш? Това е въпросът.“

У.Шекспир (из съвременен прочит на класически цитати)

Живеем във време на глобална дигитализация, изключително активно в използването на социалните мрежи, в което цари „културата“ на лайковете. Броят на харесванията и последователите са се превърнали в основната и най-ценна мерителна единица за успех. Лайковете се превърнаха в конкурс за популярност, а някои специалисти ги определят като сериозна зависимост, сравнявайки ги с въздействието на наркотици.  Изследвания през последните години показват, че човек, когато публикува в социалните мрежи и види натрупването на лайкове, това поражда у него приятно чувство на удовлетвореност, като постепенно създава зависимост от това чувство.

Знайни и незнайни, кадърни и бездарни актриси, модели и певици се надпреварват за броя на лайкове и последователи в профилите си в социалните мрежи, като най-модерният метод за набиране на популярност в момента е „Giveaway“ – чрез възможността да спечелиш нещо, последваш или харесваш профил или страница. Трупането на лайкове е свързано с придобиването на изключително самочувствие в социалните мрежи, както и извън тях. Подобно на „жълтите“ медии, в социалните мрежи най-много се „харчат“ публикации, които не са най-качествените, нито пък най-стойностните. 

По отношение на изкуството оценката чрез лайка стана по-важна от всичко. Творците, свободни от ограниченията на задължително обожание и ласкателство в социалните мрежи, се смятат за останки от миналото, защото са „лишени“ от възможността да видят реакцията на почитателите си, изразяваща се по настоящем чрез емотикони и „сини“ палчета. А, дали количеството им е знак на качество на творбите?!  Живеем във време, в което хора и групи от социалните мрежи приемат и отхвърлят личности, творби, изяви, вдигайки надменно „синия“ палец, който ми напомня за палеца на императора във филма „Гладиаторът“ на режисьора Ридли Скот, където с огромно и цинично удоволствие Хоакин Финикс си играе със своя палец, решавайки човешки съдби, а именно кой да живее и кой не.

В края на миналата година архитектурното студио Фуксас спечелиха международния конкурс за обновяването на площад „Св.Неделя“ в София. Това предизвика сериозни дебати в публичното пространство, основно от хора с негативно отношение към проекта, най-вече не одобряващи премахването на съществуващите дървета , опасващи църквата „Св.Неделя“.

Когато си избирате жилище, независимо дали във вече построена сграда или на „зелено“, основен помощник са архитектурните чертежи с разпределенията на помещенията в апартамента, за да добиете представа как ще го използвате пълноценно.

Няма да коментирам нивото на проектиране на интериора в повечето от тях, което има една единствена цел – повече продажби в интерес на инвеститора. В много от тях липсва каквато и да е адекватна функция и достоверни мащаби. Така например, след като закупите имота разбирате грозната истина, че в спалнята няма място за стандартно легло 160/200, както и за гардероби…

Архитектурният подход в проектирането на интериора е изключително важен.

Напоследък стана по-модерно да не ползваш Архитект за интериор, а Дизайнер. Дизайнери много – интериорен дизайнер, инженер-дизайнер, графичен дизайнер, моден дизайнер, декоратор-дизайнер и т.н. И няма нищо лошо в това да има повече дизайнерски професии, но има голяма разлика в подхода на работа, защото много пъти се налага цялостно архитектурно препроектиране на жилището, което няма нищо общо с последващ дизайн и декорация.

В поредица от статии в нашия блог бихме искали да Ви запознаем именно с такива проекти от нашата практика.

Този път ще споделим два апартамента, с огледално разпределение, но идентични като стени и функция. Тези два проекта са пример как архитектът не трябва да се ограничава в един или два варианта на разпределение.

Слоганът „Клиентът винаги е прав/цар!“ възниква през 1909 год. в магазина „Selfridges“ в Лондон. Идеите, заради които се използва и до ден днешен са да убеди клиентите, че ще получат отлично обслужване от Вашата компания/фирма и да накара Вашите служители да предоставят отлично обслужване.

От много време се въздържам да взема отношение по така пиперливата тема относно правата на Негово Величество Клиента, тъй като работим в сферата на услугите, да не би да засегнем някой, да не си помислят за нас, че не Го уважаваме и т.н. Но поредният случай с наши клиенти ме провокира най-после, след дълго търпение, да споделя мнението си по въпроса.

Да, ама не. Колеги, ние носим 50% от вината и отговорността за несполучливото и посредствено проектиране. Защото вкусът се възпитава, като всичко останало. Защото същите тези клиенти до преди двадесет години ходеха по народни кръчми, а сега в гурме ресторанти със звезди Мишлен, замениха свинската пържола със стек Black Angus , сафрида с Suchi, шопската салата с киноа и авокадо.

Та в тоя ред на мисли крайно време е ние, като хора на изкуството, разбиращи от професията си, да разберем главната си роля, а именно да създаваме стойностни проекти и да възпитаваме вкус към красивото.

Преди години световно известен италиански концерн за производство на коли решил да направи експеримент. За производството на най-луксозния модел на марката попитали най-важните си клиенти как си представят да изглежда автомобилът мечта. Накрая произвели автомобил, съвкупност от представите на клиентите и се получило най-грозната кола! Никой от клиентите не я харесал, забравяйки, че всъщност и неговите виждания за автомобила били взети под внимание. Защото клиентът не винаги е прав!

„Ние посвещаваме себе си на работата. Аз не търся работа. Не търся публичност. Аз не седя да чакам телефонът ми да позвъни. Аз работя с хора, които уважават изкуството на архитектурата.“ Франк Гери